• Финансовата грамотност е основно житейско умение, а значимостта й нараства

Финансовата грамотност е глобално призната [i] за основно житейско умение през 21-ви век, което е от съществено значение за постигане и поддържане на финансовото благосъстояние на индивидите и обществото. Нарастващата й значимост е обусловена от редица фактори: промените в социалните системи и трансфериране на рисковете към индивидите; нарастващото многообразие и сложност финансовите продукти и инструменти, включително и дигитални такива (например криптоактивите); „демократизацията“ на финансовия сектор и инвестициите в резултат на динамичното развитие на дигиталните технологии; появата на нови, алтернативни форми на финансови консултации (напр. финфлуенсъри), нарастващата честота и сложност на финансовите измами. Освен тези фактори следва да се отчете настоящият икономически контекст на нарастващи инфлационни и лихвени нива, и съответно разходи за живот; динамично променящия се пазар на труда. Увеличат се рисковете на глобално ниво, имащи пряко отношение към финансовото благосъстояние, например пандемията и последиците от нея, климатичните промени и свързаните с тях рискове от природни бедствия; нестабилната геополитическа обстановка.

Независимо от нарастващото значение на финансовата грамотност, нивото й в глобален план остава незадоволително, дори в държави с добре развити финансови пазари и високо индивидуално участие в тях. Това наблюдение се потвърждава от публикуваното през м. декември 2023 г. „Международно проучване на финансовата грамотност на възрастното население 2023“ на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР/OECD)/Международната мрежа за финансово образование (INFE).

• България и светът – къде сме на картата на финансовата грамотност

Разбира се, особено важен за нас е въпросът къде се намира България на глобалната карта на финансовата грамотност. Пряка съпоставка на резултати и данни по линия на посоченото проучване, няма как да бъде представена, тъй като България не участва в него. Все пак, за целта бихме могли да стъпим върху резултатите от „Проучване на финансовата грамотност на възрастното население в Югоизточна Европа“ от 2020 г. на ОИСР.[ii] Въпреки че има разлика от 3 години в периода на провеждане на двете проучвания, то те са реализирани на база инструментариума и методологията на ОИСР и би могло да се търси известна съпоставимост на резултатите.

Представените по-долу данни се базират на двете упоменати проучвания на ОИСР -  за България данните са от „Проучване на финансовата грамотност на възрастното население в Югоизточна Европа 2020“,[iii] а за останалите държави от „Международно проучване на финансовата грамотност на възрастното население 2023“.

Най-общо, методологията на ОИСР стъпва на дефиницията си на финансова грамотност, като се изследват отделните й компоненти - знания, поведение, нагласи - и на тази база се формира общият резултат за финансова грамотност. Отделно се изследват нивата на финансово включване и на финансово благосъстояние/устойчивост.  

• Финансова грамотност:  общи резултати

Средният резултат за финансовата грамотност за възрастното население в България е 58 от 100 точки, и е съпоставим, макар и малко по-нисък, с този на всички участващи държави и икономики в проучването от 2023 г.  - 60 точки. По-висока е общата финансовата грамотност в страните  от ОИСР - 63 от 100 точки.

• Резултати по компонент „финансови знания“ като елемент на финансовата грамотност

В първия компонент от финансовата грамотност - „финансови знания“ – се изследват обективните познания на респондентите по теми като инфлация и покупателна способност; проста и сложна лихва; риск и възвръщаемост; диверсификация.

Средният резултат на финансовите познания във всички участващи страни и икономики в проучването от 2023 г.  е 63 от 100 точки. Държавите от ОИСР са с по-високи резултати - 67 точки. Нивата на финансови познания са най-високи сред възрастните в Хонконг, Китай (91), Германия (85) и Естония (78). Съгласно данните от проучването от 2020 г., по този показател България постига 58 точки. Този резултат - по-нисък от посочените по-горе средни резултати -  ясно очертава дефицитите в познанията по финансови теми на българското население. Заедно с това, следва да се отбележи, че средният резултат за страните от Югоизточна Европа от проучването през 2020 г. е на същото ниво като в България – 58 точки.  

• Резултати по компонент „финансово поведение“ като елемент на финансовата грамотност

Вторият компонент от финансовата грамотност - „финансово поведение“ – има пряко отношение финансовата устойчивост и благосъстоянието на потребителите както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. По този показател се изследват теми като проследяване и контрол върху паричните потоци, спестяване и дългосрочно планиране, извършване на обмислени покупки.

Данните от проучването от 2023 г. показват, че има значителни различия във финансовото поведение в рамките на и между участващите страните и икономиките. Средната оценка на финансовото поведение във всички участващи страни и е 61 от максималните 100 точки (62 от 100 точки в участващите страни от ОИСР). България е близко до тези нива с резултат от 59 точки по показателя „финансово поведение“.  По този показател нашата държава се движи малко по-напред сравнение с общото ниво от 58 точки на държавите от Югоизточна Европа, участвали в проучването от 2020 г. Интересно е да се отбележи, че спестовността на българина явно не е само мит - 77,6% от българите са заявили, че са спестявали средства през последните 12 месеца, при среден резултат за ЮИЕ от 67%.  Всъщност, по повечето елементи на този компонент, възрастните българи постигат по-добри резултати в сравнение с другите държави, включени в изследването от 2020 г., изключение е, например, бюджетирането. В тази област за България резултатът е 55 т., при средно за ЮИЕ – 63.  

• Резултати по компонент „финансови нагласи“ като елемент на финансовата грамотност

Третият компонент от финансовата грамотност - „финансови нагласа“ –  е свързан с разбирането, че човек, дори да има знанията и уменията да действа по определен начин,  нагласата му към парите може да влияе върху финансовите му решения и поведение. В тази връзка се изследва отношението на респондентите към парите и планирането на бъдещето. Във фокус е нагласата/житейското предпочитание „харчи и живей сега“ (краткосрочни финансови нагласи) спрямо по-дългосрочните финансови нагласи. Приема се, че краткосрочните финансови нагласи могат да попречат за подобряването на финансовата устойчивост и благосъстоянието, затова за нагласа с позитивен знак се приемат тази, която е ориентирана към по-дългосрочно финансово мислене.

Очаквано, има значими различия по отношение на финансовите нагласи при отделните страни и икономики, участващи в проучването от 2023 г.  Средната оценка по този компонент е 56 от 100 точки (58 от 100 точки в участващите страни от ОИСР). С най-висок резултат, т.е. с най-силни предпочитания към по-дългосрочна финансова сигурност, са хората в Тайланд (77), Испания (70) и Швеция (67). Съпоставката с резултатите с този на България е позитивна – българите са с 58 точки, наравно с държавите от ОИСР. За сравнение, средният резултат на другите държави от Югоизточна Европа от проучването през 2020 г. е 55 точки.

• Нивото на финансова грамотност на българите не се различава съществено от средното в международен план

Ако трябва да направим един извод от представените по-горе данни, то опростено би звучал така: „Теорията ни куца“. Най-слабият резултат в трите компонента, формиращи общото ниво на финансова грамотност“, е този за финансови познания. Позитивното е, че българите демонстрират предпочитания към по-дългосрочно финансово мислене – по този показател се равняваме с държавите от ОИСР.  Всъщност, тук би могло да се направи предположение, че е възможно средните резултати на българите да са се подобрили от 2020 г. насам поради т.нар. teachable ефекти на пандемията и последиците от нея, икономическия контекст на висока инфлация, повишаващи се лихвени нива и инфлацията и растящи разходи за живот и др.

Представените данни очертават много обща картина, и ако стъпим на тях може да предположим, че образователни интервенции в посока повишаване на финансовите знания, биха били ценни и ефективни, и биха наградили добрите резултати по линия на финансовото поведение и нагласи.

Все пак, необходимо е да се отчете, че при навлизане в по-голям детайл в данните от изследванията, биха се откроили различията, обичайно значими, между отделните социални и демографски групи. А ефективността на образователните интервенции е пряко свързана със съобразяването им със специфичните дефицити, образователни потребности и нагласи на съответните групи.