Само няколко часа след трагичната катастрофа край Своге репортажи показаха застрахователни служители, които отиват на място при близките на загиналите и пострадалите. Непосредствено след инцидента бивш депутат изказа предположение, че обезщетения може и да не се платят, тъй като пътниците нямали издадени билети. За такива притеснения няма място – наредбите и Кодекса за застраховане (КЗ) ясно са определили как се сключва полица, какви са покритията и как се плаща обезщетение.

На първо място всяка фирма, която извършва обществен превоз на пътници в границите на България е задължена да сключи застраховка „Злополука“ за пътниците. Полицата трябва да е със срок поне 12 месеца – още от първия ден, в който компанията получи разрешително за дейност.  След изтичане на застрахователния договор превозвачът е длъжен да го подновява така, че няма нито един момент, в който извършва дейност без застраховка.

Удостоверението за сключената полица трябва да се постави на видно място във всяко едно от превозните средства на превозвача. Разбира се, ако такова няма поставено, това не означава, че пострадалите нямат право на обезщетение. За настъпване на събитие превозвачът трябва да съобщи на застрахователя. Това може да направи и пътникът, като предостави акт с описание на случая. Последното може да се спести, когато катастрофата вече е описана от МВР. Всички документи, подавани към застрахователя трябва да бъдат регистрирани от него с входящ номер и дата. Задължително следете това да се случва, защото номера и датата са важни, ако решите да подавате оплакване в Комисията за финансов надзор и/или през съда.

За злополука, която се обезщетява, законодателят смята всяка трайна загуба на работоспособност, независимо дали е настъпила непосредствено след катастрофата или дълго време след нея. За това се изисква медицинско доказателство, че проблемът е следствие на катастрофата. За инцидент се смятат наранявания при качване и слизане от превозното средство, изкълчвания, разтягане и разкъсвания, инфекциозно заразяване, както и телесните увреждания, получени в опит да се спаси живота на друг пътуващ.

В застрахователния договор е описано какви са сумите за обезщетение. Според Кодекса за застраховане минималната сума е 50 000 лв. за всяко едно събитие, за всеки един пътник. По решение на превозвача сумата може да се увеличи, но не може да падне под лимита. Обезщетението на максимума от 50 хил. лв. или повече се плаща при смърт. В другите случаи се изплаща част от сумата в зависимост от степента на увреждане. Обезщетението е равно на процента неработоспособност, определен от ТЕЛК или застрахователна експертна комисия. Така ако сумата за най-тежките случаи е 50 000 лв., а пострадалия е с 60% неработоспособност, той ще получи 30 000 лв. обезщетение. Отделни са обезщетенията за т.нар.  „болки и страдания“, които имат право да получат определен  кръг близки лица на загиналото лице.

Много важно – КЗ изрично забранява каквото и да е самоучастие при полици „Злополука“. Самоучастие означава пострадалият да получи частично обезщетение в някои случаи – възможно е при други застраховки, но не и при „Злополука“ в обществен транспорт.

Отново да повторим – липсата на отделно билетче за всеки пътувал НЕ Е основание за отказ от плащане. Според наредбата на Комисията за финансов надзор за изплащане трябва да се предостави билет, карта или друг оригинален документ, който показва, че пострадалият е пътувал с това превозно средство. Другите необходими документи са писмено искане за изплащане, уведомлението от МВР или превозвача за злополуката, болнични листове, протоколи от лекарска комисия и ТЕЛК или препис на смъртния акт и удостоверение за наследници, когато става въпрос за починал.

Когато първоначално на пострадалия е платено за неработоспособност (инвалидност), но до една година от злополуката той/тя почине, остатъкът до максималното обезщетение се изплаща на наследниците. Например: след катастрофа пострадалия има 50% неработоспособност и получава 25 000 лв. До 12 месеца след злополуката умира в резултат на травми от нея, което се доказва с документи от лекар. Близките му ще получат останалите 25 000 лв.

Давността за предявяване на искове за обезщетение по „Злополука“ е пет години, колкото е по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на превозните средства.

За сключени застраховки контролът е на Министерство на транспорта и на МВР. Когато превозвачът няма такава, обезщетенията се плащат от Гаранционния фонд.

Законодателят и Комисията за финансов надзор са предвидили достатъчно защити и са описали всички възможни ситуации, за да бъде сигурно, че всеки пострадал ще бъде обезщетен. Отказ от плащане, забавяния и изискване на излишни документи са основание за оплакване в Комисията за финансов надзор. Размер на обезщетение може да се оспорва само по съдебен път.

Автор: Весела Николаева