Един от големите дефицити във финансовата грамотност у нас не е толкова в способността да спестяваме, колкото в дългосрочното финансово планиране и управлението на натрупаните спестявания. Това коментира Росица Вартоник, основател на Фондация „Инициатива за финансова грамотност“ и национален посланик по финансова грамотност, в публикация на Mediapool, посветена на инвестиционната култура, финансовата грамотност и променящите се начини, по които хората търсят информация и започват да инвестират.

„Между депозита и криптовалутата има цял свят от възможности за управление на парите, който все още не познаваме и не използваме достатъчно. И точно тук виждам една от големите задачи пред финансовата грамотност в България – да се научим да мислим за парите си не само до следващия месец или следващата голяма покупка, а за 10, 20, 30 години напред“, посочва Вартоник.

По думите ѝ през последните години тенденцията е позитивна – за лични финанси и инвестиране се говори повече, а инвестициите на домакинствата във фондове и акции растат. В същото време традиционният български модел остава сравнително консервативен. Данните от европейското проучване, цитирано в статията, очертават интересен контраст: едва 9% от българите са имали инвестиционен продукт като фонд, акции или облигации при 24% средно за ЕС, докато при криптоактивите България е над средното европейско равнище – 11% срещу 6%.

Друг важен акцент в коментара на Вартоник е все по-голямата роля на социалните мрежи като източник на финансова информация. Достъпното съдържание може да направи инвестирането по-разбираемо и да помогне на повече хора да направят първата стъпка. Но наред с качествената информация има и непроверени или неверни твърдения, прикрита реклама, съвети от хора без необходимата компетентност и обещания за бърза печалба.

„Днес проблемът не е да намерим информация – има я в изобилие. По-трудното е да се ориентираме в нея. Кой стои зад това, което гледаме или четем? Има ли необходимата компетентност? Има ли търговски интерес? Говори ли и за риска, или само за възможната доходност? Това са съвсем прости въпроси, но могат да ни спестят скъпи грешки“, коментира Вартоник.

В публикацията е засегната и темата за жените и инвестирането. Според Вартоник въпросът не е жените непременно да бъдат насърчавани да поемат повече риск, а да планират по-дългосрочно и информирано собствената си финансова сигурност. „За мен един от най-силните стимули е осъзнаването, че грижата за собствените финанси е част от личната независимост“, посочва тя.

Европейски поглед към финансовата грамотност и инвестирането

Коментарите на Росица Вартоник са част от по-широк международен материал на Mediapool, който събира данни, примери и гледни точки на експерти от различни европейски държави. Статията е създадена в рамките на PULSE – европейска инициатива за трансгранично журналистическо сътрудничество, и по нея работят журналисти от Mediapool, Der Standard (Австрия), El Confidencial (Испания), Delfi (Литва), OBCT (Италия) и Voxeurop (Франция).

Един от основните въпроси в материала е как социалните мрежи и дигиталните платформи променят начина, по който хората научават за инвестирането и достигат до финансовите пазари. Експертите обръщат внимание както на възможността финансовата информация да стане по-достъпна, така и на рисковете от прекомерно опростяване, нереалистични очаквания за доходност и неясни търговски интереси на създателите на съдържание. Материалът разглежда и реакцията на финансовите регулатори – например в Австрия надзорният орган вече започна диалог с финфлуенсърите за приложимите правила и влиянието им върху индивидуалните инвеститори.

Отделен фокус е поставен върху участието на жените в инвестирането. Данните от различни европейски държави показват, че разликата между мъжете и жените все още е значителна, но се появяват и интересни признаци за промяна. В Литва например броят на регистрираните жени инвеститори е нараснал с около 37% за година, като най-голямата група са жените между 25 и 34 години. Във Франция делът на жените, които инвестират на финансовите пазари, също нараства, макар да остава значително по-нисък от този при мъжете.

Материалът показва различните измерения на един общ европейски въпрос – как повече хора да получат знанията, увереността и достъпа, необходими за информирано управление на собствените им средства, без финансовото образование да се превръща в безкритично насърчаване към инвестиране и поемане на риск.

Прочетете целия материал: „Българинът се страхува от елементарни инвестиции, но е напред с криптото“ в Mediapool.