Най-голямата грешка, която родителите могат да допуснат, е да задоволяват всяка прищявка на децата си. Това формира отношение към парите като към нещо дадено и автоматично достъпно, без връзка с усилие, планиране и избор. Това коментира пред БНР Росица Вартоник, основател и директор на фондация „Инициатива за финансова грамотност“, в предаването "Преди всички" на БНР-Хоризонт. „Един от основните проблеми, които възникват в дългосрочен план, е свързан с отношението към парите и към света като цяло. Детето не се учи да прави разлика между желание и нужда, нито да планира как да постигне желаното. А всъщност именно това е в основата на доброто управление на личните финанси – да знаеш, че не всичко е възможно веднага, но почти всичко е постижимо с план и търпение“, посочи тя.

Вартоник счита, че въвеждането на еврото е добра възможност за семействата, които по-рядко разговарят с децата си за пари, да използват промяната като естествен повод за такъв разговор. „Децата са много по-адаптивни. От родителите те могат да научат как се сравняват цени, как се планират разходи и какво означава реалната стойност на парите, независимо от валутата“.

Тя подчерта, че финансовата грамотност се формира от съчетанието на семейната среда, училището и социалния кръг на детето. „Това е базово житейско умение, независимо от професията, която човек ще избере. Все по-малко родители разчитат, че децата ‘някак си’ ще се научат да управляват пари, когато пораснат.“

Според нея още в ранна възраст е важно децата да започнат да разбират разликата между нужда и каприз. „Много млади хора, които посягат необмислено към бързи кредити, го правят именно защото нямат изградена тази основа – умението да отлагат, да преценяват и да правят информиран избор.“

С възрастта на детето следва да се променя и периодът, за който му се дават джобни пари – от по-кратък към по-дълъг, така че детето постепенно да се учи да разпределя бюджет и да носи отговорност за решенията си.

Росица Вартоник подчерта и нуждата от по-систематично финансово образование в училище. „Това е силен и ефективен лост. В стратегията на Европейски съюз за финансова грамотност се препоръчва темата да бъде част от учебните програми. България не е на опашката – в предмета ‘Технологии и предприемачество’ вече има елементи, свързани с управлението на личните финанси.“

Полезно децата да се учат и на дигитални разплащания – включително чрез използване на платежни карти – но винаги в комбинация с ясни правила и разговори за отговорното управление на парите.