Светът, в който децата растат днес

Днешните деца могат да чуят съвет за криптовалути в TikTok още преди да са научили какво е лихва. Пазаруват онлайн с няколко клика, използват дигитални плащания и ежедневно попадат на съдържание за „лесни пари“, инвестиции и бързо забогатяване.

Финансовите решения вече са навсякъде около нас – в телефона, в социалните мрежи, в онлайн игрите, в рекламите, в приложенията за пазаруване. И често се вземат много по-бързо, под влияние на емоции, социален натиск или агресивен дигитален маркетинг.

Именно затова финансовата грамотност все по-често се разглежда като базово умение за живот, а не просто като допълнително знание. Защото днес не е достатъчно просто да познаваш няколко финансови термина. Нужно е да можеш да преценяваш риск, да разпознаваш манипулация, да разбираш последствията от собствените си решения и да управляваш разумно собственото си финансово поведение.

И тук идва важният въпрос – подготвя ли реално училището децата за тази среда?

Не всеки ще създаде бизнес. Но всеки ще управлява парите си.

Финансовата грамотност до известна степен е застъпена в учебните програми, най-вече чрез предмета „Технологии и предприемачество“. Това се отбелязва и в анализа на PISA 2018 за България, където се посочва, че част от концепциите за финансова грамотност са включени в новите учебни програми по предмета. 

В учебните програми по „Технологии и предприемачество“ присъстват отделни елементи, свързани с финансите – цена, стойност, разходи, ресурси и планиране. Но те са поставени в по-широкия контекст на технологии, проектна работа и предприемачество. Основният фокус на предмета, разбираемо и видно още от самото му наименование, е върху създаването на продукт, реализирането на идея и практическата икономическа дейност.

И това само по себе си е чудесно. Предприемачеството има ключова роля за развитието на икономиката, бизнеса и иновациите.

Проблемът е по-скоро друг – че предприемачество, предприемчивост и финансова грамотност често се припокриват в разговора за образованието, въпреки че имат различна същност и различна цел.

Предприемчивостта е широка компетентност, свързана със способността да бъдеш активен, адаптивен, самостоятелен, да търсиш решения и да поемаш инициатива. Да си предприемчив не означава непременно да можеш да създадеш бизнес или да искаш да го направиш.

И тук често смесваме целта със средството. Защото тези компетентности не се формират единствено чрез знания как се създава продукт, проект или компания. Те се развиват много по-широко – чрез среда, самостоятелност, вземане на решения, носене на отговорност и умение човек да се ориентира в реални житейски ситуации.

Финансовата грамотност поставя в центъра личния финансов живот и ежедневните решения на хората. Неслучайно и ОИСР изрично прави разграничение между финансовата грамотност, свързана с личните и домакинските финанси, и компетентностите, необходими за създаване и управление на бизнес. Защото двете области имат различен фокус и различна цел.

Именно това се вижда много ясно и в Европейската рамка за финансова компетентност за деца и младежи, където фокусът е върху управлението на личните финанси, финансовия риск, дигиталната среда, защитата на потребителите и поведението при вземане на финансови решения.

И тук всъщност опираме до въпроса за обществените приоритети. Какви знания, умения и нагласи смятаме за базово необходими за всички хора – независимо от професията и житейския им път. Защото не всеки ще създаде бизнес. Но всеки ще управлява пари, ще взема финансови решения и ще носи последствията от тях.

Финансовата грамотност не е просто знание

Много често разговорът за финансова грамотност тръгва от сложни теми – инвестиции, кредити, финансови инструменти. Но всъщност в основата на финансовата грамотност стоят много по-фундаментални неща – навиците, нагласите и поведението по отношение на парите. Защото човек може да познава финансовите термини и въпреки това да взема неразумни решения.

Финансовата грамотност е свързана с умението да планираш, да отлагаш импулсивни решения, да преценяваш риск, да различаваш нужди от желания и да разбираш последствията от собствените си избори.

Именно затова в ранна възраст е важно да се изграждат нагласи и поведение, наред с базовите принципи за управление на личните финанси. Това трудно се случва само чрез теория и запаметяване на информация. По-голям ефект имат преживяването, участието и реалните ситуации, в които децата вземат решения, виждат последствията от тях и постепенно изграждат умения за разумно финансово поведение. 

Продуктите и технологиите постоянно се променят. Преди години почти не говорехме за дигитални портфейли, инвестиционни приложения или криптоактиви. След години вероятно ще има съвсем нови форми на финансови услуги. Но основата на разумното финансово поведение остава една и съща.

Финансовата грамотност е въпрос, надхвърлящ личното благополучие

Финансовата грамотност не е само въпрос на лично благосъстояние. Тя все повече се разглежда и като фактор за икономическото развитие и устойчивостта, като фактор за обществено благосъстояние.

Неслучайно финансовата грамотност е сред важните елементи в мерките на Европейския съюз, свързани със Съюза за спестявания и инвестиции. За Европа вече е стратегически важно хората да имат знания и увереност не само да спестяват, но и да вземат разумни финансови и инвестиционни решения.

И това е напълно логично. В свят, в който финансовите продукти стават все по-достъпни, дигитални и сложни, финансовата грамотност все повече се превръща едновременно в условие за лична финансова сигурност и във фактор за икономическото развитие.

Какво означава това на практика

Разговорът за финансовата грамотност не трябва да се свежда само до въпроса дали да има нов предмет. По-важният въпрос е какви умения искаме децата да изградят, за да се справят уверено в света, в който живеят.

Това означава по-последователен подход, по-ясна логика в учебното съдържание и много по-силен фокус върху реалните житейски ситуации, в които хората вземат финансови решения.

Означава също да приемем, че финансовата грамотност не приключва в училище. Финансовата среда се променя постоянно и затова обучението трябва да се надгражда през целия живот – чрез училище, работодатели, институции, дигитални платформи и обществени кампании.

И може би най-важното – да започнем да гледаме на финансовата грамотност не като на „допълнителна тема“, а като на едно от базовите умения за живот в съвременния свят.

Росица Вартоник, основател и директор на фондация "Инициатива за финансова грамотност"